‘mi taka e – “control freak” sum..

Standard

..”Making the decision to have a child – it’s momentous. It is to decide forever to have your heart go walking around outside your body.
– Elizabeth Stone”
Незнам как попаднах на този цитат, но много ми хареса, пък и описва как се чувствам.
В живота ми така се случи че ми се наложи да порасна малко (или много) по-бързо от повечето ми връстници. Със отговорността, която носи порастването със себе си разбира се. Откакто се помня, винаги съм била от грижовният тип (така бях отгледана – с много грижа и любов) :).
Преди около три години (и малко повече) имах щастието да стана мама, което е едно от най- ( за мене лично) прекрасните преживявания, които мога да си представя 🙂 ..безкрайно, диво, реално, уникално 3.2 кг-мово щастие с големи очи…

Признавам си, винаги съм била “control фреак” до известна (хаха) степен, но се влоших…дааам, станах “мама” и айде… ” ‘уиде конио у реката”… Във курса на ежедневието станах едва ли не ясновидка, в предвиждането на всичко което може евентуално да се случи и да нарани по някакъв начин ( било то физически или душевно) това мое щастие. Все пак не мога да си оставя сърцето да се разхожда спокойно извън тялото ми без да взема предпазни мерки… 🙂
Всяко нейно “движение\”/всяка ситуация бива регистрирано, анализирано, отчитано, одобрявано или не,(със светкавична скорост някъде си по мозъчните неврони), след което съответното действие/мярка бива взета от моя страна… Не че това кой знае колко помага.. въпреки “ясновидските” качества, не може да се предвиди например едно “самоспъване” и вследствие рев, сълзи, “мамааааааа”, леко разклатен зъб..не,не…невъзможно, а на “мама” яко и дупе, дето се вика… плача от болка е много по-различен от всеки друг плач..смразява майчината кръв, отнема и дъха, и тя знае, моментално, че този път боли. Оххх, а как мразя да я боли, винаги се опитвам да не пре-реагирам при такива инциденти, да запазя спокойствие и да направя всичко необходимо, с изключението на ” лелемалееееее” с ноти на паника в гласа, защото тя веднага ги хваща тези ноти.. и плача може да продължи дълго след като болката е отминала … Със течение на времето, растежа и подобрението на “eye-foot coordination” си мислех че ще мога да си отпусна малко душата, но със всеки изминал ден ми става все по-ясно че това си е май доживотна присъда;.. добре че детето ходи на ясли пълно “работно” време, та се “учи” що е смелост, самостоятелност, etc., там (поради логични причини) контролът не достига чак до моите “фреак” висини. 🙂 по-добре…

Advertisements

3 responses »

  1. Хей мамче и аз си мислих, че не съм спънат кон, ама съм. Добре , че минах школата “КАЛИНА” ……..:-)

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s