Category Archives: Разни от душата

Хубава си, моя горо… Bulgaria

Standard

Хубава си, моя горо.. миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост:
който веднъж те погледне, той вечно жалее,
че не може под твоите сенки да изтлее,
а комуто стане нужда веч да те остави,
той не може, дорде е жив, да те заборави.
Хубава си, моя горо, миришеш на младост,
но вселяваш в сърцата ни само скръб и жалост,
твойте буки и дъбове, твойте шуми гъсти
и цветята, и водите, агнетата тлъсти,
и божурът, и тревите, и твойта прохлада,
всичко, казвам, понякогаш като куршум пада
на сърцето, което е всякогаш готово
да поплаче, кога види в природата ново,
кога види как пролетта старостта изпраща
и под студът, и под снегьт живот се захваща.

ЛЮБЕН КАРАВЕЛОВ

Bulgaria

Standard

..Bulgaria…she runs through my veins, she is in me..

There is certain mysticism in her

very deep and overwhelming

Felt by many of us when growing up

& difficult to explain to foreign souls

…when i miss her most I can’t help but dive into my memories ..

..walking through the valley on our long walks to the grape vines of uncle in the summer heat hearing nothing but the strong zooming of the summer cicada (житарка) ..memory of piece and simplicity which I cherish deeply

…walking through green paths of National Park Kailuka,.. or the park on the hills of Pleven’s Panorama…

..walking through the mountains following a small narrow, at time non-existent path, surrounded by tall long trees through which only the most tenacious sunrays would reach the green wood floor,.. accompanied by a clear marry river following gently the stones and curves of nature quietly singing a joyful water tune…

Absorbing every molecule of the ambiance of the Bulgarian nature, it is healing, it is exhilarating, and it is humbling

Jumping from stone to stone on the majestic Vitosha’s Stone river

Sitting on the top of a green hill on Vitosha Mountain, overlooking the city of Sofia on a wind still sunny day surrounded by friends sharing fire, food and laughter.. I miss that tremendously

Entering an orthodox church ..always an experience…breathing in the frankincense.. lighting a candle praying for your loved ones and expressing gratitude.. sitting down contemplating the hand-painted icons.. the quietness ..the inner peace… I cry often in churches, when I sit down, empty my mind and soak in the thick church air.. something comes over me..and Icry, cry for everybody that has ever entered there, everybody that has entered this space for comfort and hope… kind of weird I know..

Standard
Loved you ever since the sun showed me your eyes
Loved you when you weren’t mine
Loved you when you left
And died a bit that day..
Loved you when you called
And resurrected me from my sickbed;
Loved you when we danced,
Loved you with the world between,
Loved you also when we fought
Loved you when you left again…
Sea of tears I have wept but
Loved you so, that I won’t give up
Even in the darkest hour…
Loved you when u came back –
The world was bright again
Although you were a changed man..
Loved you when you had it rough
Loved you when you made me laugh
Time would fly and I’ll love you still
Even when it was hard to understand your will;
Loved you when I believed You didn’t …
Loved you when I was mad-
Even when I though I didn’t
…I loved you still I guess
I lost my way, you loved me then
I realised you changed again
I love you through the happy days
I love you through the pain
I love you now even more than then.
So much to lose, so much to fear –
I love you through my madness,
That sometimes settles in
And I will love you ‘til you believe..
Do not fear love (my big mammon)
Or love will fear you ..
Don’t want to say
‘I’ll love forever’…
I intend to show you
As you used to say..

(c)

….

Standard

a girlfriend asked today ‘what’s it like, to love being a woman’ and that spurred my humble answer …

 ..when we love, when we truly love, we give ourselves completely,..at times the intensity might frighten the object of our affection. Love consumes us. We’re fierce, passionate, caring, seductive, and so much more…, when we truly love.. and we want thy love to be answered. ..but we also can be obsessive, jealous, irrational, crazy…all part of that feeling called woman’s love… not many man are strong enough to withhold that intensity… as not many are capable of answering it…wouldn’t you say?…

уморена..

Standard

уморена съм…уморена да съм силната..искам да се отпусна в нежни мъжки ръце които са по-силни от мен, които да хванат юздите…като дете да чувствам закрила и да се отпусна ..дори и за малко…

има ли такива…
…а ти….не се ли измори …да препускаш из мислите ми..

два реда набързо

Standard

..не ми остава време и това си е ..кога да седна да драсна два реда..кой ще ги види, кой го е грижа…говоря си с Луната нощем, тя винаги е добър слушател…изморена съм..броя дните до приближаващата се ваканция, … някои днес изведнъж се сети за мен, след дълго мълчание… го figure…
малката русалка сложи очилца, и толкова бързо свикна че направо ме учуди, от вторият ден не ги сваля..и коментира повече милото; сега съвсем г-жица аз знам всичко..
а на него дали някога ще му дойде акъла.. съмнявам се…не е rocket science ама на те ти..шамандура!
слагам си кафето

Крив ден

Standard

…мъжка му работа беее…все недоразбрали..загубих цяла сутрин поради “разбрал неразбрал”…аз му се накарах де…не пропуснах…по нисък от тревичка ще е довечера…и тих..
а чудото с големите очи пак се лигавеше та другата седмица на очен… ще бъде голяма драма .. хаха..ама никак не ми е смешно…и от сутринта ми е криво, боли ме главата, …страхотен ден просто..
току що видях холандският отбор да минава с буса придружен от мноого полиция и милиция, хеликоптери…аааайнц мани мани…милите, направо тъжно ми стана едни такиви дълги и тъжни физиономии….толкова близо бяха…
..пффф ..айде да става време да се прибирам…искам вкъщи..а нееее, не искам!, сетих се че ме чака планина гладене..майната му! мамооооо..ела ми на гостииии 😉 …