Category Archives: Za shtastieto s golemite ochi

‘mi taka e – “control freak” sum..

Standard

..”Making the decision to have a child – it’s momentous. It is to decide forever to have your heart go walking around outside your body.
– Elizabeth Stone”
Незнам как попаднах на този цитат, но много ми хареса, пък и описва как се чувствам.
В живота ми така се случи че ми се наложи да порасна малко (или много) по-бързо от повечето ми връстници. Със отговорността, която носи порастването със себе си разбира се. Откакто се помня, винаги съм била от грижовният тип (така бях отгледана – с много грижа и любов) :).
Преди около три години (и малко повече) имах щастието да стана мама, което е едно от най- ( за мене лично) прекрасните преживявания, които мога да си представя 🙂 ..безкрайно, диво, реално, уникално 3.2 кг-мово щастие с големи очи…

Признавам си, винаги съм била “control фреак” до известна (хаха) степен, но се влоших…дааам, станах “мама” и айде… ” ‘уиде конио у реката”… Във курса на ежедневието станах едва ли не ясновидка, в предвиждането на всичко което може евентуално да се случи и да нарани по някакъв начин ( било то физически или душевно) това мое щастие. Все пак не мога да си оставя сърцето да се разхожда спокойно извън тялото ми без да взема предпазни мерки… 🙂
Всяко нейно “движение\”/всяка ситуация бива регистрирано, анализирано, отчитано, одобрявано или не,(със светкавична скорост някъде си по мозъчните неврони), след което съответното действие/мярка бива взета от моя страна… Не че това кой знае колко помага.. въпреки “ясновидските” качества, не може да се предвиди например едно “самоспъване” и вследствие рев, сълзи, “мамааааааа”, леко разклатен зъб..не,не…невъзможно, а на “мама” яко и дупе, дето се вика… плача от болка е много по-различен от всеки друг плач..смразява майчината кръв, отнема и дъха, и тя знае, моментално, че този път боли. Оххх, а как мразя да я боли, винаги се опитвам да не пре-реагирам при такива инциденти, да запазя спокойствие и да направя всичко необходимо, с изключението на ” лелемалееееее” с ноти на паника в гласа, защото тя веднага ги хваща тези ноти.. и плача може да продължи дълго след като болката е отминала … Със течение на времето, растежа и подобрението на “eye-foot coordination” си мислех че ще мога да си отпусна малко душата, но със всеки изминал ден ми става все по-ясно че това си е май доживотна присъда;.. добре че детето ходи на ясли пълно “работно” време, та се “учи” що е смелост, самостоятелност, etc., там (поради логични причини) контролът не достига чак до моите “фреак” висини. 🙂 по-добре…

Love redefined

Standard

It’s amazing how love gets redefined in the first seconds of holding the new life you’ve just created in your arms. The intensity of the feeling is quite overwhelming, and I really thought I knew love; had the privilege of experiencing it twice in my life. For which I feel blessed, many look for it all their life, without success…
I remember making jokes during the whole experience; I remember the first sight of her, and the expected cry, and then the feeling, the tears in the corners of my eye … couldn’t wait to hold her. There aren’t many words I can find to describe it…magical and overwhelming are the ones that come to mind, but they don’t do any justice…
Its love, but love like you have never known before, love you just know you’ll die for if it comes to it.
Makes you feel Goliath, with only purpose in life to care, love and protect …true unconditional love. I guess you could read it off my face, the nurses never even bothered to ask me if I wanted to rest, she was in my arms, where she stayed all night. I was listening to her breathing, feeling her warmth in my neck where her forehead lied. She was perfect, she was life, she was me, she was him, she was us…
Couldn’t sleep all night, wiping the occasional tear, falling down my face…tears of bliss, an amazing maternal bliss…
Love was redefined; life had a whole new meaning….